Свободата на словото
Свободата на словото, или свободата на изразяване и мнение е основно гражданско право.
1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.
2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието. (Чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека)
Наличието на публични и частни медии, които са свободни от контрола и влиянието на правителствата и големите корпорации, е важна предпоставка за свободата на изразяване. Други начини за изразяване на мнение са протестите и правото на сдружаване (правото да се създават организации). Разбира се, тези права не са абсолютни. Например, властите могат законно да забранят детската порнография и речта на омразата или да поставят условия за протести, за да предотвратят насилието.
„Стремежът към свободата на словото, дошъл с Просвещението през XVIII век, продължава и в съвременния свят. Живеем във време, в което има голяма свобода на словото, но тя винаги е била и ще бъде под заплаха от всички посоки – от крайнодесни и от крайнолеви сили, от центристи, популисти и от демагози, от организирана престъпност, а и от правителства. Натискът върху свободата на словото идва от всички крайни идеологии, от всички крайни политики и крайни религиозни възгледи, както и от крайните възгледи за идентичността ни. Основната идея е как да се заглушат всички гласове, с изключение на един. Такава, разбира се, е целта на всички правителства, които не подкрепят свободата на словото… А пък в момента виждаме какво се случва с така наречените fake news, с фалшивите новини, които изкривяват възможността ни да се информираме. За мен това е целенасочена атака срещу свободата на словото, а не просто някакво недоразумение.“ („Без свободата на словото, демокрацията е измама“, Иън Макюън, „Култура“)
„Поради което, ако ме освободите сега, [...] ако ми кажете „Сократе, този път [...] ще те освободим, но при условие, че няма да търсиш и размишляваш по този начин вече, тъй че ако бъдеш заловен да вършиш пак това, ще умреш“; – ако това е условието да ме освободите, то ще отговоря така: Мъже от Атина, почитам ви и ви обичам, но ще се покорявам по-скоро на боговете, отколкото на вас“ ( защитната реч на Сократ в Платоновата „Апология“)
„В една свободна държава и езикът ти трябва да бъде свободен“. („Образованието на християнския принц“, Еразъм Ротердамски)
"Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш." (Волтер)
"Ако ни отнемат свободата на словото, неми и мълчаливи, ние ще можем да бъдем водени като овце на заколение" (Джордж Вашингтон)
Източници:
Европейска конвенция за правата на човека
https://www.liberties.eu/bg/advocacy-topic/free-speech
http://www.kultura.bg/article/76-bez-svoboda-na-slovoto-demokraciyata-e-izmama
Възгледите и мненията, изразени тук, принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват официалната позиция на Европейската комисия. Европейската комисия не може да гарантира точността на информацията, съдържаща се в тях. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носят отговорност за съдържанието или информацията, публикувана тук.