5G мрежата - митове и действителност

Кои са най-широко разпространените митове и конспиративни теории, свързани с петото поколение мрежи? Как те се опровергават научно и защо тази проверка на фактите не разубеждава хората, които ги споделят и вярват в тях? Къде се прокарва границата между мит и действителност, между абсурд и опасност, когато става въпрос за новата 5G мрежа, и възможно ли е проблемът с масовата дезинформация най-накрая да бъде преодолян?

Аз съм Катерина Василева, на 20 години, от Благоевград, но в момента живея в София. Студент съм в специалност “Политология” в СУ “Св. Климент Охридски”. Интересите ми включват философия, литература, политика, история, екология, образование, изкуство, човешки права. С журналистика се занимавам от 2019 г. насам, като започнах от ученическата sCOOL Media, а днес съм част от екипа на позитивната медия Успелите.бг. В материалите си се стремя да изследвам начина, по който политическите събития променят и рефлектират върху всекидневния живот на хората, техните възприятия, ценности, културни особености и взаимоотношения в обществените процеси.

 

Създател на разказвателния подкаст “Полифем”, посветен на участието на жените в политиката в България и по света. Носител на наградата “Млад автор” за 2021 г. в конкурса за добра журналистика Web Report на Dir.bg за статията “Сексуалното образование: Тема табу или лек срещу пандемията от домашно насилие”.

Възгледите и мненията, изразени тук, принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват официалната позиция на Европейската комисия. Европейската комисия не може да гарантира точността на информацията, съдържаща се в тях. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носят отговорност за съдържанието или информацията, публикувана тук.

Дигитални разкази на Новото поколение ЕС

 Авторски дигитални продукти, инициирани и подкрепени от „Европа директно“ – Благоевград

5G мрежата - митове и действителност


бикновен ден в град на западния бряг на Нидерландия. Всички птици по дърветата в един от парковете на града внезапно падат на земята и умират. (...) Оказва се, че върху сграда от отсрещната страна на парка има наскоро изградена 5G станция, която е била тествана в момента на смъртта!” 

Този текст четем в публикация, добила огромна популярност в социалните мрежи през април 2020 г. В нея няколко снимки на мъртви скорци онагледяват внезапната смърт на стотици птици в парк в Хага, която мнозина обвързват с тестването на новата 5G мрежа. 

Има обаче един проблем - новината е подвеждаща. Бърза проверка на фактите по случая ясно показва, че към датата на публикацията няма никакви скорошни данни за масова смърт на птици в нидерландски парк. Вместо това историята е заимствана от инцидент от октомври 2018 г., когато няколкостотин скорци наистина са открити мъртви в Хага, Нидерландия. 

Официалните изследвания на специалисти сочат, че птиците най-вероятно са били отровени или покосени от вирус, но смъртта им по никакъв начин не може да бъде обвързана с въвеждането на новата 5G мрежа. Нещо повече, по време на инцидента в близост до въпросния парк не са провеждани никакви тестове на 5G антени и станции. 

Фактологичното оборване на фалшивата новина обаче не спира нейното разпространение под различни форми. Подвеждащата история успява да се пренесе дори в български контекст, когато в социалните мрежи още през 2019 г. започват да се срещат статии и публикации за мъртви гълъби в парка около Националния дворец на културата. Масова смърт на птици в този район - и още по-малко такава, обвързана с тестването на новата 5G мрежа - доказано не се наблюдава.

 

Теорията, че 5G мрежата убива птици, е само един от множеството примери за дезинформация по отношение на новата технология. Кои са останалите широко разпространени митове и конспиративни теории, свързани с петото поколение мрежи? Как те се опровергават научно и защо тази проверка на фактите не разубеждава хората, които ги споделят и вярват в тях? Къде се прокарва границата между мит и действителност, между абсурд и опасност, когато става въпрос за новата 5G мрежа, и възможно ли е проблемът с масовата дезинформация най-накрая да бъде преодолян? Отговорите търсим в следващите редове.

 

Мит: 5G е неизследвана технология

 

Нели Делчева е завършила магистратура по “Медии, комуникация, култура” в СУ “Св. Климент Охридски” и работи като журналист в “Свободна Европа”. В началото на 2021 г. излиза статията ѝ “Един полковник и две монахини. Как Мездра забрани 5G технологията”, в която Делчева разглежда мораториума, наложен над 5G мрежата от страна на общинския съвет в Мездра. 

“Само фактът, че във Фейсбук има група, която има десетки хиляди последователи и хора, които едни други се надъхват, за да се убедят в това, че 5G е много вредно, е доказателство, че хората през цялото време търсят някакви лесни обяснения на въпроси, които не са им съвсем ясни, неща, които те не разбират. Технологично има неща като вълновите честоти, които са им непознати - хората не знаят какво означава това. И понеже е нещо ново и не съвсем познато, те веднага решават, че е вредно.” 

Тъкмо този страх от непознатото се явява основна предпоставка за бързото и лесно разпространение на дезинформация по отношение на новата технология. Същата тревога поражда и един от най-популярните митове във връзка с 5G мрежата - предположението, че това е неизследвана технология, чиито вреди върху здравето на човека и околната среда на този етап са неясни и непредвидими.

 

 

В действителност 5G мрежата работи с честотен диапазон, който отдавна е добре познат в различни сфери на човешката дейност. Честотите, в които новата технология ще се развива в световен мащаб, са в диапазона от 700 MHz до 28 GHz, като за следваща стъпка се приема лентата 24-28 GHz. С тези честоти от десетилетия насам работят телевизионните предаватели, Wi-Fi рутерите, скенерите на летищата, а вече и радарите на по-новите модели автомобили. В този смисъл диапазонът на 5G мрежата е добре изследван и познат не само на научно, но и на прагматично технологично ниво. 

Нещо повече - въпреки настоящия консенсус в международната научна общност, че новата технология носи само предимства, изследванията на 5G мрежата продължават и занапред.

 

Мит: 5G разпространява COVID-19

 

Николай Кепов от години работи като програмист. За него 5G мрежата не е нищо повече от една очаквана стъпка към по-голяма свързаност между хората и по-бърз достъп до данни във всички сфери на дейност, изискващи мобилност и добра връзка. 

Затова Кепов не се впечатлява особено от разнообразните митове и конспиративни теории по отношение на петото поколение мрежи - вместо това се старае да ги приема откъм смешната им страна. Един конкретен мит обаче изпъква за програмиста като по-абсурден от всички останали. 

“Това е митът, че 5G мрежата причинява COVID-19. Има някои конспирации, при които съществува поне някаква далечна мисловна връзка, която можеш да направиш - например между радиовълни и радиоактивно въздействие, макар че и това е пълна глупост. Но митът за коронавируса е крайно абсурден. Идеята, че някакви вълни в сигнал са способни да създадат вирус. Абсолютен абсурд.” 

В този “абсолютен абсурд” обаче вярват 10% от хората в България. Според проучване на социологическата агенция “Тренд”, проведено през ноември 2020 г. във връзка с конспиративните теории около COVID-19, всеки десети българин е убеден, че коронавирусът се разпространява чрез 5G технологията. 37% от респондентите пък оставят въпроса “Съгласни ли сте с това твърдение?” без отговор.

 

Едно от условията, способствали появата на редица митове и конспирации, свързани с 5G мрежата, безспорно е времевото съвпадение на въвеждането и тестването ѝ с началото на коронавирусната пандемия. От март 2020 г. насам непрекъснато се разпространява дезинформация както около произхода и същността на COVID-19, така и около последствията от преминаването към новата технология от пето поколение. Двата вида фалшиви и подвеждащи новини паралелно придобиват популярност в някои медии и в социалните мрежи, като понякога се припокриват (както в този конкретен мит) и така усилват влиянието си върху хората, които са най-уязвими към невярната и манипулативна информация в общественото пространство. 

Идеята, че 5G мрежата разпространява коронавирус, в действителност е невъзможна от физична гледна точка. Няма как биологичен вирус да се предава посредством електромагнитни вълни. Вирусът COVID-19 се разпространява предимно по въздушно-капков път, който по своето естество коренно се различава от колебанията на електрическото и магнитното поле, които представляват електромагнитните вълни. 

Неизбежното комбиниране на 5G мрежата и COVID-19 като два паралелни фактора на обществена тревога все пак предпоставя появата на митове и конспиративни теории, които ги обвързват един с друг. Същевременно ниското ниво на технологична и здравна информираност на широката общественост по тези теми води до пореден опит двата сложни и до голяма степен тревожни процеса от дневния ред на България и света да бъдат обяснени по лесен - макар неверен и абсурден начин.

 

Мит: 5G влияе на здравето чрез облъчване

 

За Калина Стоименова, студент по “Софтуерно инженерство” в СУ “Св. Климент Охридски”, един от най-интересните митове по отношение на 5G мрежата е свързан с нейното предполагаемо вредно облъчване. Според Стоименова тази теория поражда най-различни смехотворни и дори абсурдни механизми за “защита” от типа на гривни и лосиони против 5G, които студентката е забелязала да се споменават предимно във Facebook групи и форуми от типа на BG-Mamma. 

“Любими са ми основно постове на майки относно предпазване от вредното облъчване с 5G”, казва Стоименова. “С всяка нова технология хората обичат да си внушават, че тя е супер вредна, и са склонни да вярват на изключително безумни неща - стига те да са написани в стила на конспиративните теории или в любимите им сайтове и форуми.” 

Освен убеждението, че 5G мрежата предизвиква коронавирус, широко разпространение добива и митът за вредата на новата технология върху здравето и ДНК. Според изследване на агенция “Тренд” от месец юни 2020 г., 35% от българите споделят мнението, че мрежата от пето поколение е опасна за здравето на хората. За сравнение, едва 12% от респондентите не виждат опасност във въвеждането на новата технология.

 

 

В действителност подобна опасност не съществува. В спектъра на електромагнитните вълни честотният диапазон, с който 5G мрежата работи, се намира в нейонизиращия сектор - много далеч от йонизиращите лъчения, които имат капацитета да влияят върху човешкия организъм. Дори най-високите честоти, обсъждани към момента във връзка с новата технология, са хиляди пъти по-ниски от тези на рентгеновите и гама-лъчите. 

Следователно, когато се говори за 5G технологията, не може да става въпрос за подобен вид облъчване, влияещо върху човешкото здраве. На практика радиовълните от този порядък имат единствено топлинен ефект, потенциалните рискове от който са строго регулирани на национално и международно ниво. Конкретните стандарти в света и Европа се следят от Международната комисия за защита от нейонизираща радиация и Научния комитет на Европейския съюз по здравни, екологични и възникващи рискове. Тези регулатори контролират излъчването и нагряването в нейонизиращия електромагнитен спектър и ги задържат в допустимите норми. Всички досегашни становища по темата, събрани в над 25 000 научни статии за последните три десетилетия, отхвърлят каквато и да било опасност от здравен риск или ефект, различен от топлинния, в рамките на въпросните норми. 

Нещо повече, рестриктивните норми в България по отношение на микровълновите електромагнитни полета в действителност са много по-строги в сравнение с международния стандарт. Действащото законодателство у нас е от 45 до 100 пъти по-защитаващо човека в сравнение с останалите държави членки на Европейския съюз. Мерки в това направление в България са предприети и много по-рано от тези на международно ниво - още през 1991 г. влиза в сила Наредба №9, с която се определят пределно допустимите нива на електромагнитните полета в населените територии.

 

Мит: 5G е система за шпиониране чрез чип

 

Една от най-задълбочените конспиративни теории, свързани с 5G мрежата, твърди, че новата технология представлява система за шпиониране чрез чип, който се инжектира през ваксината срещу COVID-19. Това е още един абсурден пример за мит, в който се преплитат обществените тревоги и настроения по отношение на мрежата от пето поколение и пандемията от коронавирус. 

Росен Златков, технологичен ентусиаст и дългогодишен потребител на различни мобилни услуги, смята тази конспирация за безпочвена и нелогична. Въпреки това той се притеснява за сигурността и надеждността на новата 5G мрежа, тъй като се опасява, че тя ще бъде по-уязвима за кибератаки.

 

 

“Не знам надпревара докъде ще стигне тази технологична надпревара и до какво ще доведе, но според мен 5G системата ще бъде по-достъпна и за хакерите. Колкото по-сложна е една система, тя е и толкова по-уязвима. Ще даде възможност за хакерски атаки, достъп до лични данни и по-чести сривове в мрежата. Това е основното, което ме притеснява. Според мен другите истории от типа на чипирането са конспиративни теории, които не намират опора в техническите характеристики.” 

В действителност митът за 5G мрежата като система за шпиониране чрез чип може лесно да бъде оборен фактологично. Чиповете от рода на тези, вградени в мобилните устройства и смартфоните, се нуждаят от голяма батерия, за да бъдат захранвани. На теория в човешкото тяло може да бъде инжектиран единствено пасивен чип, който не се нуждае от зареждане и е достатъчно малък. Такъв чип може да пренася минимално количество проста информация от порядъка на код за достъп и категорично не може да поддържа 5G връзка или да бъде използван за проследяване чрез GPS технология. 

И макар да не е възможно съществуването на подобна шпионска система, обвързваща хипотетични 5G чипове с ваксините против COVID-19, има основания за притеснението на Златков по отношение на надеждността на петото поколение мрежа. Всяка подобна технология крие опасност от пробив в системата; за съжаление не съществува такава мрежа, която да е напълно неуязвима. Поради тази причина в обществения дебат през последните години все по-ясно кристализира необходимостта от поставяне на политиките, свързани с киберсигурността и защитата от хакерски атаки, на водещо място в дневния ред на национално, европейско и международно ниво. 

 

Дезинформацията: Между смешното и опасното

 

Успоредно с разпространението на дезинформация по отношение на 5G мрежата, голяма популярност трупат още статуси, карикатури и забавни публикации, които се надсмиват над абсурдните митове и конспиративни теории. “Границата между смешното и опасното обаче е много тънка”, припомня програмистът Николай Кепов. 

“Едновременно опасен, но и забавен ми се стори палежът на мрежови клетки в Лондон, когато хората, които гориха клетките, не можеха да направят разлика между 5G и 4G клетки. Тогава оставиха голяма част от кварталите на града без интернет - дори за спешни случаи. Това беше наистина абсурдно.” 

Според информационния портал “Евроактив” само за шест месеца през 2020 г. в страните от Европейския съюз са извършени повече от 140 нападения над базови станции за мобилна комуникация. Разрушаването на подобни станции е пряко следствие от широко разпространената дезинформация по отношение на 5G технологията и най-вече от митовете, които я обвързват с пандемията от коронавирус.

 

Над 140 нападения над базови станции за мобилна комуникация са извършени само за 6 месеца.

 

Друга опасност, която за щастие не доби сериозна популярност в България, включва измами с продукти за “защита” от 5G мрежата. Различни сайтове в интернет предлагат на потребителите си да си закупят репелент против 5G технологията, анти-5G USB флаш памет, както и защитна клетка за рутер, която претендира да блокира “вредното” излъчване. Разбира се, подобни продукти са фалшиви, но въпреки това в глобален план намират аудитория от купувачи, благодарение на които създателите им трупат сериозни финансови дивиденти посредством измама. 

Широкото разпространение на митовете и конспиративните теории за петото поколение мрежи намери отражение и върху справянето с пандемията от COVID-19. Макар да липсват конкретни социологически проучвания, които да разглеждат причините за скептицизма на голяма част от населението у нас по отношение на ваксините срещу коронавирус, може да се направи логическа връзка между популярния мит за 5G технологията като предполагаема система за шпиониране и следене чрез чип, който се инжектира посредством ваксината, и ниския процент на ваксинирани сред пълнолетното население на България. Журналистката Нели Делчева открива този паралел. 

“Аналогична е ситуацията с ваксините. В момента конспиративните теории за 5G дори са леко позаглъхнали на фона на това, че ваксините изместиха фокуса към себе си. Но всъщност двете неща вървят паралелно. Смята се, че с това ни чипират, облъчват ни, умират гълъби и т.н. Така хората в действителност се опитват да намерят лесно обяснение на сложни въпроси, които не са им ясни. 

В подобни теории освен това вярват хора с общ профил - тези, които са против ваксините, вярват и във вредите от 5G мрежата, в митовете за кемтрейлс, ХААРП и пр.

Опасностите са такива, че обществото започва да разпространява и да вярва в следващи и следващи подобни дезинформационни кампании.” 

Според данни от края на август 2021, когато Европейската комисия обяви, че е достигната целта от 70% напълно ваксинирани пълнолетни граждани на ЕС, България заема последното място в класацията с едва 20% ваксинирани. В комбинация с други фактори като митовете за самия COVID-19 и ниските нива на доверие в здравните и политическите институции дезинформацията по отношение на петото поколение мрежи сериозно забавя процеса по преодоляване на последствията от пандемията у нас.

 

 

Недоверие, мнителност, човешка природа: Причини за вярата в митовете

 

Защо обаче тази дезинформация се разпространява толкова бързо и лесно в публичното пространство? Какви са предпоставките цяла една трета от населението на България да смята 5G мрежата за опасна и застрашаваща здравето на хората и състоянието на околната среда? 

“Просто хората са си такива”, смята Георги Кехайов, любител на технологиите и категоричен противник на митовете и конспиративните теории, посветени на 5G. “Защо има телефонни измами? Такава ни е държавата, хората са глупави и въобще не мислят.” 

Росен Златков също е съгласен, че причините за широкото разпространение на дезинформацията по отношение на петото поколение мрежи са свързани на първо място със същностната предразположеност на човека да вярва сляпо в лесните отговори на сложните за разбиране въпроси. “Българинът обикновено вярва в някаква конспирация, той е по природа мнителен и е нормално някой да залага на тези негови качества, за да разпространява фалшивата информация.” 

Тази теза подкрепя и програмистът Николай Кепов, който освен това открива исторически паралели с по-ранни случаи на дезинформация, свързана най-вече с предишни пандемии в историята на човечеството. “Около всяко ново нещо - било то коронавирус, 5G и т.н. - има много дезинформация. Винаги има достатъчно гласовита част от населението, която не е образована, не е запозната и иска да вярва в подобни митове и легенди. Към това предразполага човешката структура; това не е нещо, което е непознато на хората. 

Дори наскоро ми попадна материал за пандемиите от холера, когато вестници разпространяват платени конспиративни теории за неизвестния причинител на толкова много смъртни случаи. Така че когато има нещо масово и непознато, винаги най-лесното за хората е да излязат с конспиративни теории. Винаги ще ги има. Може би в наше време са малко подсилени заради свързаността на хората и това, че хора, които имат общи идеи, били те и погрешни, могат да се свържат, да ги обсъждат и сами да си подклаждат идеите и вярата в тях. 

Но всъщност винаги е било така. Без значение в кой век, колко са били развити технологиите и комуникациите, дали е ставало въпрос за болести, религия или друго нещо - винаги е имало дезинформация.” 

Факт е обаче, че съвременният технологичен свят прави нейното разпространение много по-лесно и широкообхватно. Няколкостотин години назад в човешката история е било далеч по-трудно една фалшива новина, предаваща се от уста на уста или откриваема единствено на страниците на вестника, да достигне до толкова много хора. Интернет и социалните мрежи може да представляват революция във възможностите за бърз и лесен достъп до всякаква информация, но в 21. век същите се явяват и двигател на конспирациите, митовете и фалшивите новини. 

 

Друг фактор за разпространението на подобна дезинформация е и ниският процент на доверие в институциите. По данни на “Маркет линкс” от края на август тази година тогавашният Парламент (46 НС) се е ползвал с едва 13% доверие от страна на гражданите. Цели 72% от анкетираните пък ижмат отрицателна оценка за развитието на страната през последните месеци. 

Към недоверието в институциите и отговорните лица журналистката Нели Делчева прибавя и това в мобилните оператори: 

“Мисля, че по принцип хората нямат доверие дори в мобилните оператори - чисто от бизнес гледна точка”, казва тя. “Те през цялото време се чувстват, сякаш някой ги подмамва в някаква посока. Това може би си е проблем и на комуникационната стратегия на самите оператори, но тъй като именно през тях 5G достига до хората, те няма как да не бъдат мнителни.” 

Традиционно ниското доверие в отговорните лица и дори в доставчиците на обикновени услуги в една държава е сигурна предпоставка за лесното разпространение на фалшива информация. Когато толкова голяма част от гражданите не вярват на казаното от официалните източници, празнината в информационния поток рискува бързо да бъде запълнена от митовете и конспирациите. 

В допълнение към това, по думите на Делчева самите официални лица нерядко допринасят към разпространението на дезинформация - както по отношение на 5G мрежата, така и във връзка с пандемията от COVID-19. Това е видимо от статията ѝ в “Свободна Европа”, където журналистката разглежда причините за мораториума, наложен от общината в Мездра над изграждането на петото поколение мрежа.

 Решението “за забрана на 5G” в малката община идва като резултат от две подписки - едната е инициирана от монахиня от близкия манастир, а другата - от симпатизанти на общински съветник националист. Така, на последното си заседание за 2020 г. общинският съвет в Мездра приема предложението за налагане на едногодишен мораториум над разполагането, ползването и поддържането на 5G клетки на територията на общината. 

Пред “Свободна Европа” самата председателка на общинския съвет обяснява, че този акт няма никакво реално значение, тъй като разрешителните за развитието на мрежата от пето поколение на територията на страната се издават на национално ниво. На практика налагането на мораториум е чисто символичен жест на солидарност с гражданите на Мездра, които вярват в конспирациите по отношение на 5G мрежата. 

“Това е вид подкрепа”, коментира Нели Делчева. “Общинският съвет на практика казва: “Да, това е много опасно и ние също смятаме така”. Ясно е, че съветниците са хора, които са изразители на мнението на народа, те са избрани от представителите на тази община и идеята им е да отстояват тяхното мнение. 

Но въпреки това изглежда малко странно - официални лица, вместо да се борят с това нещо, всъщност го подкрепят. В едни такива условия по-скоро те би трябвало да реагират с информационна кампания, да обяснят, да покажат на хората, че това е просто следваща стъпка на технологията и не е много по-различно от това, което е било познато до момента.” 

 

 

 

Ключът към решението

 

Достатъчно ли е обаче провеждането на подобни информационни кампании с проверени данни от официални източници, за да бъде победена огромната вълна от дезинформация по отношение на петото поколение мрежи? 

“Не знам кой би направил такова нещо” е отговорът на Георги Кехайов. “Това трябва да бъде проучване, но зад всяко проучване стои някой. И обикновено хората го изкарват, сякаш проучването цели желаното от неговия спонсор, и използват това, за да дискредитират резултатите. А държавата да излезе и да обяснява на хората за 5G - това никога няма да стане.” 

За Николай Кепов проблемът с конспиративните теории, митовете и фалшивите новини не може да бъде окончателно решен, но пък би могъл да бъде повлиян донякъде, ако с това сериозно се заемат официалните лица и институциите. 

“За решението са отговорни официалните източници, официалните лица и хората, които се появяват по медиите”, казва програмистът. “Те трябва да установят контрол върху това нещо. Но там вече е тънка линията с цензурата, може да се отиде в друга крайност, което също е неподходящо. Така че балансът е труден - между свободата на словото и това, да не се разпространява дезинформация. Но въпреки това такъв баланс трябва да се намери.” 

Нели Делчева е съгласна, че ключът към ефективната борба с дезинформацията - независимо дали тя се отнася до новата 5G мрежа, или до коронавирусната пандемия - може да бъде открит в медийното пространство и във възможностите на четвъртата власт. Журналистката обаче също признава трудността на постигането на подобна промяна, свързана с нуждата да се запази целостта на свободния пазар и свободата на словото. 

България е на 112-то място в годишната класация на “Репортери без граници” за свобода на медиите 

“На първо място смятам, че медиите трябва да поемат своята отговорност”, споделя Делчева. “Има страшно много сайтове, които разпространяват такава информация с подвеждащи заглавия, по които хората се увличат. Разбира се, това е трудно да се регулира, защото пазарът е свободен. Всеки може да продава каквото и както желае, за да си докарва аудитория. 

В социалните мрежи също е много сложно. В тях се появяват какви ли не неща, които хората приемат за чиста монета - дори фалшиви цитати. Но и там трябва да се поеме отговорност, защото именно чрез социалните мрежи дезинформацията най-често достига до хората.” 

Като пример за медийна отговорност при борбата с дезинформацията Делчева отбелязва ясното предоставяне на различни гледни точки по дадена тема. Това насърчава потребителя на информация да мисли критично и сам да направи необходимите изводи от дадена поредица от събития и факти, вместо да се налага медията да му казва, че 5G мрежите са вредни, както според журналистката от “Свободна Европа” се случва в определени заглавия. 

“Затова, когато работя по такива теми, се стремя да кажа на хората: “Ето, някои смятат така, други смятат по други начин. Официалната позиция е такава, а това казват мобилните оператори.” Просто всички факти, които могат да бъдат извадени и потвърдени, трябва да бъдат показани на хората, за да могат те да разсъждават върху тези проблеми.” 

Необходимата за тази цел способност за критично мислене обаче изисква корените на проблема да се потърсят на още по-дълбоко ниво - в образователната система. През последните години нуждата от интегриране на медийната грамотност във всички учебни дисциплини на училищно ниво става все по-видима. 

Съгласно годишния Индекс за медийна грамотност на Инициативата за европейски политики, през 2021 г. България за четвърти път заема последното място в целия Европейския съюз. Ниските нива на умение за четене с разбиране в средното образование според изследванията на PISA, негативната оценка на медийната свобода в класацията на “Репортери без граници” и вече споменатото ниско доверие в институциите и официалните лица неизбежно улесняват разпространението на дезинформация. А за да се тръгне в посока към разрешаването на тези комплексни проблеми, е необходимо медийната грамотност да се превърне в трайна част от българското образование.

 

Годишният Индекс за медийна грамотност поставя България на последно място в ЕС

 

“В училище децата трябва да добият такава медийна грамотност”, отбелязва Нели Делчева. “Да знаят, че когато прочетеш нещо, е хубаво да го провериш; че получената информация може да не е съвсем вярна или да не съдържа цялата истина. Това със сигурност е една от стъпките в правилната посока.”

 

Дългият път, който трябва да бъде извървян

 

Отговорност от страна на медиите, по-сериозен контрол над социалните мрежи и интегриране на медийната грамотност в учебната програма. Тази формула за борба с дезинформацията на пръв поглед изглежда доста ясна и обещаваща. По-голямата част от събеседниците ни обаче не са обнадеждени, че проблемът с митовете и конспиративните теории по отношение на петото поколение мрежи може да бъде окончателно разрешен.

 

“Дори тези настроения в обществото да се успокоят, ще започнат новите за 6G, защото стандартът вече е одобрен и в един момент ще тръгнат новите конспиративни теории - както беше с 4G и 5G”, казва Николай Кепов. “Просто ще минаваме през тези цикли, хората ще виждат, че всичко е наред, после ще се убеждават, че и следващото е наред и т.н.

 

Този кръг не е специализиран в технологиите. Това е чиста човешка психология. Принципът, че обществото се движи със скоростта на най-бавните, винаги е бил верен, без значение от политическата система, в която се живее. Така че ще бъде така и в бъдеще.”

 

“Много ще е трудно дезинформацията да бъде окончателно преодоляна”, съгласява се Нели Делчева. “И аз споделям мнението, че това наистина е много дълъг път, който трябва да бъде извървян. Виждате, в социалните мрежи има много фалшиви профили - хора, които влизат без снимка и история, но имат някакво послание, което звучи логично. Звучи разбираемо и по-лесно достига до хората, затова те започват да го мултиплицират.

 

И пак стигаме до стария извод, че една лъжа, когато бъде повторена сто пъти, започва полека-лека да се превръща в истина. Разбира се, ние все пак трябва да се опитваме да контролираме този процес, доколкото е възможно. Човек трябва да може да обяснява тези неща на децата, близките и приятелите си, за да може постепенно да се преодолее проблемът.

 

Но не просто да им казваме: “Това са глупости!”, защото с това не можеш да убедиш един човек, който вярва, че 5G мрежата е изключително вредна. Трябва да се работи с факти. Без факти, изследвания и данни не става нищо.”

 

“Нужна е и достатъчно воля да се превъзмогват тези процеси и да се продължава нататък”, добавя Кепов. “Това, че ще бъдем частично забавени от разни измислени конспирации, в крайна сметка е част от живота.”

 

 



© 2025 ТПП. All Rights Reserved. Powered by BAMO