20 години с еврото в джоба
Еврото измина дълъг път от първите дискусии относно Икономическия и паричен съюз в края на 60-те години на миналия век. През 1988 г. комитетът „Делор“ предприе за първи път конкретни стъпки към единна валута. През 1992 г. Договорът от Маастрихт представляваше решаващ момент в прехода към еврото: политическите лидери се ангажираха с критериите, които държавите членки трябва да спазват, за да приемат единната валута. Две години по-късно Европейският паричен институт (ЕПИ) започна подготвителните дейности във Франкфурт, които позволиха на Европейската централна банка (ЕЦБ) да поеме отговорността за паричната политика в еврозоната. В резултат от това на 1 юни 1998 г. ЕЦБ започна своята работа.
През 1999 г. еврото бе въведено в 11 държави членки като счетоводна валута на финансовите пазари и бе използвано за електронни плащания. Накрая, на 1 януари 2002 г. Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания замениха своите национални банкноти и монети с евро. Словения се присъедини към еврозоната през 2007 г., следвана от Кипър и Малта (2008 г.), Словакия (2009 г.), Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.) и Литва (2015 г.). Понастоящем Хърватия предприема подготвителните стъпки да се присъедини към еврозоната и планира да стане неин член на 1 януари 2023 г., при условие че спазва всички критерии за конвергенция.
Двадесет години ползи за гражданите и предприятията
Еврото донесе много ползи за Европа, особено за нейните граждани и предприятия. Единната валута спомогна да бъде запазена стабилността на цените и защити икономиките в еврозоната от колебанията на обменните курсове. Тя улесни европейските купувачи на жилища, предприятията и правителствата, когато вземат заеми, и насърчи търговията в Европа и извън нея. Еврото премахна също необходимостта от обмен на валута и намали разходите за превод на пари, благодарение на което бе опростено пътуването и преместването в друга държава с цел работа, образование или пенсиониране.
Голяма част от европейците подкрепят единната валута. Според последното проучване на Евробарометър 78 % от гражданите в еврозоната смятат, че еврото е от полза за ЕС.
Засилена международна роля
Еврото е втората най-важна валута в международната парична система. Неговата стабилност и доверието в него го превърнаха евро в международна валута за фактуриране, средство за съхраняване на стойност и резервна валута, представляваща около 20 % от валутните резерви. Шестдесет други държави и територии в различни части на света с население от 175 милиона души, избраха да използват еврото като своя валута или да обвържат собствената си валута с него. Днес еврото се използва за почти 40 % от трансграничните плащания по света и за повече от половината от износа на ЕС.
След световната финансова криза от 2008 г. и последвалата криза с държавния дълг ЕС продължи да укрепва и задълбочава Икономическия и паричен съюз. Безпрецедентният план на ЕС за възстановяване NextGenerationEU допълнително ще подобри икономическата устойчивост на еврозоната и ще засили икономическото сближаване. С издаването на висококачествени облигации в евро по линия на плана NextGenerationEU значително ще нараснат дълбочината и ликвидността на капиталовите пазари в ЕС, като тези пазари и еврото ще станат по-привлекателни за инвеститорите. Еврото вече е водещата валута за „зелени“ инвестиции: половината от световните „зелени“ облигации са емитирани в евро и техният брой нараства благодарение на новите „зелени“ облигации, емитирани за финансиране на NextGenerationEU.
За да доразвие международната роля на еврото, Комисията постави началото на информационни инициативи за насърчаване на инвестиции в евро, за улесняване на използването на еврото като валута за фактуриране и емитиране и за насърчаване на по-доброто разбиране на пречките пред по-широкото му използване. Тези инициативи ще се проведат под формата на разговори, семинари и проучвания с участието на представители на публичния и частния сектор, органите за финансов надзор и институционалните инвеститори в партньорските държави на ЕС от региона и партньорските държави от останалата част на света.
За повече информация: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_21_7081
Източник: ЕК